Донка Ставрева Ушлинова, известна още като Донка Комитката, Донка войвода или с името Донка Христова Богданова, е сред най-забележителните и емблематични фигури в новата българска история. Тя е символ на женската саможертва и несломим дух, преминала през терора на османския деспотизъм и огъня на три войни. Донка остава в народната памет като единствената българка, удостоена с четири ордена „За храброст“ и първата жена с военен чин в историята на българската армия .

Ранни години и бунт срещу нормите (ок. 1855–1857 – 1877)

Йона (Йонка) Маркова е родена около 1855–1857 г. в село Бойница, Видинско, в бедно селско семейство. След смъртта на родителите си остава пълно сираче на петгодишна възраст и е отгледана от роднини. На едва 11 години (около 1866–1868 г.) е насила омъжена за възрастен вдовец от съседното село Градец. Този брак трае само три месеца, след което тя извършва нечуван за онова време акт – напуска мъжа си и се завръща в родното си село.

Една свещена кауза

"Македонски женски съюз" (МЖС) не е просто поредната благотворителна организация в историята на България. Той е колективният дух на жената бежанка, превърнал болката по изгубения край в организирана воля за свобода и национално самосъхранение. Създаден в сърцето на българската столица, този съюз обединява хиляди македонски българки, за да пазят живи традициите, да лекуват раните на емиграцията и да дипломатически да защитават каузата за освобождението на Македония.

Венета Ботева остава в българската история не само като съпруга на гениалния поет и революционер Христо Ботев, но и като една от най-силните и независими жени на своето време, често определяна като ”първата еманципирана българка“.

Ранни години и първи брак

Родена е под името Венета Стоянова Минчева Визирева във Велико Търново, като за година на раждането ѝ се приема 1847 г., тъй като няма документално запазени източници за точната дата. Тя произхожда от заможно семейство – баща ѝ Стоян Везирев е бил търговец, а майка ѝ Кица Рашева е сестра на влиятелния митрополит Панарет Рашев.

Тонка Тончева Обретенова, останала в народната памет като Баба Тонка, е една от най-забележителните фигури в българската история, превърнала се в символ на майчината саможертва и несломимия поборнически дух. Нейният живот е изцяло посветен на идеала за национално освобождение, като тя не само участва активно в революционната борба, но и дава за нея най-скъпото си – своите деца.

Мария Ангелова Сутич (известна още като Шутич) е българска революционерка, останала в историята като единствената жена, взела участие в легендарната Хвърковата конница на Георги Бенковски по време на Априлското въстание от 1876 г. В народната памет и сред съратниците си тя е известна с имената Йонка, Ньонка, Нонка или Нона, а самата тя се подписва като Нонка Сутичува.