Донка Ставрева Ушлинова, известна още като Донка Комитката, Донка войвода или с името Донка Христова Богданова, е сред най-забележителните и емблематични фигури в новата българска история. Тя е символ на женската саможертва и несломим дух, преминала през терора на османския деспотизъм и огъня на три войни. Донка остава в народната памет като единствената българка, удостоена с четири ордена „За храброст“ и първата жена с военен чин в историята на българската армия .
Ранен живот и съдбоносното убийство
Сведенията за рождената дата на Донка варират. Според източници от Македонския женски съюз и нейния некролог, тя е родена на 21 декември 1885 г. в будното мияшко село Смилево, Битолско . Някои енциклопедични справочници, като Уикипедия, посочват 1880 г., но българските издания от епохата и документалните източници от Варненския архив утвърждават 1885 г. .
Едва 15-годишна, тя е омъжена за Ставри Христов Ушлинов от съседното село Лера. Скоро след сватбата съпругът ѝ заминава на гурбет в Цариград, оставяйки я беззащитна срещу посегателствата на местния турски дерибей Джелеп Реджо Сульов.
В края на август 1902 г., неспособни да понасят повече тормоза, Донка, нейната етърва Сребра Апостолова и съпругът на Сребра – Апостол Илиев, организират засада и убиват насилника. Тялото е заровено в християнските гробища, за да се прикрие следата . Осъдени са задочно от османските власти, а къщата на Донка е разрушена . Тримата бегълци „хващат гората“, присъединявайки се към четата на ресенския войвода Славейко Арсов. Така Донка и Сребра стават първите жени, които официално се включват във ВМОРО.
Спомените на съвременника Христо Настев я описват така:
„Донка е по-низка на ръста и мургава, но със строго изразителни очи. Особено любознателна и винаги охотно приказлива... Доста ревнива опонентка на издръжливост към всички неволи и лишения при нелегалния четнически живот... винаги пламваше от озлобление, с което издаваше и наболелите си чувства на мъст и задоволство, че са премахнали един злодей“.
Участие във войните за национално обединение
Илинденско-Преображенското въстание (1903)
Донка Ушлинова посвещава младостта си на борбата за свобода. Облечена в мъжки четнически дрехи, тя участва в близо 20 сражения в Битолския революционен окръг — при Лева река, родното си Смилево и Златари. Хладнокръвието ѝ е такова, че войводата Славейко Арсов я подготвя за подвойвода.
След гибелта на Арсов през 1904 г., Донка, Сребра и Апостол се присъединяват към четата на Георги Сугарев. След потушаването на въстанието тримата се прехвърлят в България през Сърбия. Донка се установява във Варна, където се събира отново със съпруга си и започва да следва .
Балканските войни (1912–1913)
С избухването на Балканската война, Донка и Ставри се записват като доброволци в Македоно-одринското опълчение. Донка е **единствената жена доброволка в цялото Опълчение и е зачислена във Втора рота на Осма костурска дружина . Участва в тежките боеве при Шаркьой, Галиполи, Руен и Султан тепе, както и в пленяването на Мехмед Явер паша. За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и наградена с ордените „За храброст“ IV и III степен.
Първата световна война (1915–1918)
В Първата световна война Донка и Ставри отново са на фронта. Тя постъпва доброволка във Втори пехотен македонски полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. Сражава се в битките при Яребична, Дойран, Криволак и Круша планина .
Свидетелство за нейния престиж в армията е запазена пощенска картичка от 1917 г., издадена в помощ на сираците от войните. На нея Донка е фотографирана във военна униформа с граната в ръка, застанала зад паметна плоча. Текстът на плочата гласи:
„Ефрейтор Донка Хр. Богданова от 60 пехотен полк, родом от село Смилево, Битолско. Участвувала в четническото движение като четник за свободата на Македония и войните за Обединението на българския народ през 1912 до 1917 г.“
Медали, отличия и световно признание
Донка Ушлинова е уникална българска героиня, носител на пълен комплект военни отличия:
1. Кръст „За храброст“ IV степен – за Балканските войни (1912-1913).
2. Кръст „За храброст“ III степен – за Балканските войни (1912-1913).
3. Кръст „За храброст“ II степен – за героизъм в сраженията при Дойран и Круша планина.
4. Златен кръст „За храброст“ I степен – връчен ѝ лично от главнокомандващия генерал-лейтенант Никола Жеков през 1917 г. .
Съпругът ѝ Ставри също получава първа степен на ордена. Донка е предложена за офицерски чин, но краят на войната и последвалата катастрофа осуетяват повишението .
Впечатлението, което тя оставя у съюзниците, е огромно. Английски офицер, свидетел на нейния подвиг, ѝ казва:
„Докато българското племе ражда и жени като вас да се жертват за отечеството си, знайте, че то рано или късно от Дунава до Егея и от Черно море до Адриатика ще бъде ваше“.
Последни години и наследство
След демобилизацията Донка и Ставри се установяват във Варна. Те получават еднократна държавна помощ от 10 000 лева, с които построяват малка къща в Добруджанския квартал . За да се препитават, произвеждат и продават дървени въглища. През 1924 г., вече на 39 години, Донка ражда единственото си дете – син на име Александър.
Тя остава активна в обществения живот като член на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“.
Донка Ушлинова умира на 27 юни 1937 г. във Варна на 51-годишна възраст . Погребението ѝ се превръща в национална проява. Опелото в храма „Успение Богородично“ е водено от председателката на Македонското женско дружество г-жа Славова и Христо Настев. На гроба говори председателят на Дружеството на запасните подофицери Георги Попов .
В некролога си Варненското македонско женско дружество пише:
„Почина Донка войвода, жена революционерка, героиня, самоотвержен и смел борец за родните идеали…“
Името ѝ не е забравено. В Антарктика, на Българския полуостров, се издига връх Ушлинова, наименуван в чест на „участничката в българското освободително движение в Македония, награждавана за храброст във войните 1912-1918 за национално обединение“ .
Тази скромна жена от Смилево, която на 15 години вдига оръжие срещу поробителя, остава завинаги еталон за родолюбие и доказва, че храбростта няма пол.
Ние Помним Своите Герои!
Да живее България!
