Една свещена кауза
"Македонски женски съюз" (МЖС) не е просто поредната благотворителна организация в историята на България. Той е колективният дух на жената бежанка, превърнал болката по изгубения край в организирана воля за свобода и национално самосъхранение. Създаден в сърцето на българската столица, този съюз обединява хиляди македонски българки, за да пазят живи традициите, да лекуват раните на емиграцията и да дипломатически да защитават каузата за освобождението на Македония.
1926 г.: Раждането на организацията
На 30 май 1926 г. в Крушевския братствен дом в София се провежда Учредителният конгрес на "Македонски женски съюз". Инициативата идва от Щипското благотворително братство и Съюза на македонските емигрантски организации . Целта е да се обединят всички съществуващи културно-просветни и благотворителни дружества на македонските българки.
На снимката от конгреса се виждат лицата на жени като Люба Кюпева, Константина Александрова (сестра на Тодор Александров) и Елена Томалевска. Те са сред основателките, които решават да превърнат болката по изгубения край в организирана сила.
Ръководство на учредяването:
* Председателка: Д. Холиолчева .
* Подпредседателки: Райна Дрангова и Р. Матова .
* Секретарки: М. Антонова и М. Крапчева .
* Касиерка: Елена Томалевска .
1926 – 1927 г.: Международна легитимация
Още със създаването си, Съюзът проявява далновидност и се присъединява към българската секция на Международната женска лига за мир и свобода. Това е стратегически ход, осигурен от председателката на Лигата – видната общественичка Екатерина Каравелова. Чрез тази платформа македонските българки получават достъп до международната сцена и Обществото на народите, където изпращат апели срещу насилията над македонските българи в Сърбия и Гърция.
1927 г.: Първи конгрес и Устав
На Първия конгрес през 1927 г. е приет Уставът, който определя основната цел: запазване на българското народно чувство и поддържане на македонските традиции и обичаи. Създаден е и младежкият клон "Съюз на македонските девойки" .
1928 г.: Строеж и благотворителност
Една от първите големи задачи е довършването на сградата на сиропиталище „Битоля“ в София. Средствата са събрани с помощта на ВМРО, църковни настоятелства и женски дружества. Същата година сиропиталището отваря врати, а съюзът открива безплатни трапезарии за бедни деца в страната.
През тази година МЖС вече има 45 дружества и 4500 членки.
1929 г.: Гласът срещу несправедливостта
Документ от 19 ноември 1929 г. свидетелства за поредната дипломатическа акция на съюза. В него жените се изправят срещу „жестокия Ньойски договор“, призовавайки всяко българско сърце да изрази възмущението си. Те не се страхуват да търсят справедливост и да осъждат тиранията на международно ниво.
1931 – 1933 г.: Кулминация на дейността
През 1931 г. излиза култовото издание „Албум на български македонски шевици“. В него те втъкават българския код и го показват на изложби в България и Западна Европа. През 1933 г. МЖС достига своя пик с 51 дружества и около 6000 членки. Същата година делегатки на съюза участват във Великия македонски събор в Горна Джумая.
1934 г.: Забрана и съпротива
След Деветнадесетомайския преврат на 19 май 1934 г., правителството на Кимон Георгиев разпуска всички революционни организации, включително ВМРО и МЖС.
Въпреки това, на конгреса същата година е избрано ново ръководство, което да продължи дейността в полулегален режим:
* Председателка: Д-р Злата Сарафова.
* Подпредседателки: Славка Джерова и Стефана Христова.
* Секретарка: Люба Иванова.
* Касиерка: Мара Сакъзова .
1935 г.: Духът не гасне
Документ от 20 юни 1935 г., подписан от д-р Злата Сарафова, доказва, че организацията продължава да съществува неофициално. В окръжното тя призовава за панихида за „поробените братя и сестри“ и заявява: „Страданията ни зоват да изпълним дълга си към родината“.
1940 г.: Към майката отечество
На 15 юли 1940 г. Македонският женски съюз застава рамо до рамо с най-големите институции (Македонски научен институт, Илинденска организация, Съюз на македонските братства), за да подпише историческа "Декларация за присъединяването на Македония към България". Текстът гласи:
"Македония, целокупна и неделима в нейните географски граници, да се прибере към майката отечество България, като не се допусне никакъв дележ.".
Подписът на д-р Злата Сарафова под този документ е финалният щрих в ерата на женската дипломация и непоколебимост.
Основни дейности и наследство
Културно-просветна дейност
МЖС издава некролози, организира панихиди за революционери като Мара Бунева и Донка Ушлинова. Пловдивското дружество дори носи името на Мара Бунева и използва печат с нейния образ .
Символи и памет
Съюзът създава мрежа от дружества, чиито архиви днес се съхраняват фрагментирано. Както отбелязват изследователите, „Без документи няма история, но без дух няма народ“. Паметта за тези жени оцелява въпреки опитите за заличаването ѝ след 1944 г., когато много от тях са репресирани, а архивите им – конфискувани или унищожени.
"Македонски женски съюз" е закрит от законите на тоталитарната държава, но не и от историята. От първата членска карта (1926) до последния апел (1940), тези жени – учителки, майки и борци – успяха да поддържат пламъка на българщината. Днес ние връщаме техните лица от забравата, защото те са пазителките на духа.
Ние Помним Своите Герои!
Да живее България!
