Ранни години и бунт срещу нормите (ок. 1855–1857 – 1877)
Йона (Йонка) Маркова е родена около 1855–1857 г. в село Бойница, Видинско, в бедно селско семейство. След смъртта на родителите си остава пълно сираче на петгодишна възраст и е отгледана от роднини. На едва 11 години (около 1866–1868 г.) е насила омъжена за възрастен вдовец от съседното село Градец. Този брак трае само три месеца, след което тя извършва нечуван за онова време акт – напуска мъжа си и се завръща в родното си село.
Като разказва по-късно: "Той ме биеше много и аз избягах. Хванах секирата на стълба и си излязох." Този момент определя цял ѝ живот: тя съблича женските дрехи и завинаги се облича в мъжки беневреци, потури, калпак и ямурлук, превръщайки облеклото в символ на своята свобода.
След няколко години, когато отново я притискат да се омъжи, тя взема още по-радикално решение. Съгласно легендата, разпространена от нейни съвременници, тя се подстригва накъсо, облича се като мъж и заминава за Видин, за да търси работа и да избяга от патриархалния натиск.
Участие в Руско-турската война (1877–1878)
На 19 май 1877 г., когато вести за формирането на Българското опълчение в Румъния достигат до нея, Йона заминава за Кишинев. Там, представяйки се като Иван Марков (на името на баща си), се записва като доброволец. Тя не е единствена жена в Опълчението, но останалите (около 20–30) са зачислени като сестри на милосърдие в медицинските дружини.
--Йона Маркова е единствената българка, взела пряко участие в бойните действия като редник с оръжие.--
Тя е зачислена в IV опълченска дружина, на която е възложена важната задача да охранява и придружава турски пленници. През юли 1877 г. дружината ѝ е изпратена на юг и на 9 август застава на Шипченския проход, където поема част от отбраната под командването на генерал Николай Столетов.
Най-тежките дни са 11–13 август, когато турските войски от всички страни опитват да сринат отбраната. Свидетелства от архивите и нейни съвременници сочат, че през тези критични моменти Йона се е била наравно с мъжете, стреляйки от пушката си „Шаспо“ и издържайки на глада, студa и постоянния обстрел. Тя прекарва цели четири месеца на заснежения проход.
За проявената изключителна храброст и издръжливост, с Указ на император Александър II, тя е наградена със Знака за отличие на Военния орден „Свети Георги“ IV степен (№ 44155) – най-престижната военна награда за редници и унтер-офицери в руската армия, която се присъждала само за лична храброст в бой.
Между войните и животът под прикритие (1878–1885)
След Освобождението Йона не се връща към традиционния женски живот. Заселва се във Видин, където живее и работи под мъжката си самоличност. Тя става известна в града като Иван Марков или Йонко Марков. Известно е, че през този период тя работи като бакалин на пазара, но също така поддържа връзки с местни революционни и патриотични кръгове. Нейният избор да носи само мъжко облекло продължава да бъде израз на независимост и често предизвиква обсъждания, но нейните военни заслуги ѝ носят уважение.
Участие в Сръбско-българската война (1885) – Върхът на героизма
Когато избухва войната със Сърбия, Йона отново е сред първите доброволци. Записва се във Втора видинска доброволческа дружина. При медицинския преглед във Видин лекарят открива, че е жена, но по нейно настояване и с подкрепата на командирите тя е записана в списъците като Йован (Иван) Марков.
Участва в похода на дружината си от Видин до бойните полета край Сливница. Най-яркият ѝ подвиг се разиграва на 6 ноември 1885 г. в битката при връх Три уши. Капитан Стефан Тошев, началник на Трънската позиция, оставя най-подробното описание на събитието в своите спомени:
"При Три уши, при една атака на сърбите, командирът на полка падна убит, заместникът му – тежко ранен. Настъпи объркване. В това критично време редник Йован Марков, който се намираше наблизо, се изправи прав, извика мощно 'Напред, ура!' и хвърли се към противника. Нейният пример действаше електризиращо: целият полк се вдигна и последва нейния призив. Сърбите, объркани от неочакваната атака, отстъпиха в безредица."
След тази геройска постъпка, на 14 ноември, когато княз Александър I Батенберг посещава фронта при Сливница, тя му е представена лично. Князът, възхитен, ѝ връчил орден „За храброст“ IV степен (според други източници – орден „Свети Александър“ IV степен) с думите: "Ти показа на какви подвизи е способна българката, вдъхновена от любов към Отечеството. Бъди горда!" Освен ордена, тя получава и Сребърен медал за участие в Сръбско-българската война (1886).
През този период нейната слава като „амазонка“ и „мъжкарана“ (както я наричали) се разпространява из цяла България.
Участие в Илинденско-Преображенското въстание (1903)
Сведенията за това участие са по-оскъдни, но потвърдени от няколко източника. През лятото на 1903 г. Йона Маркова, вече на около 50 години, се присъединява към чета в Пиринско, водена от войвода от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Предполага се, че изпълнява задачи, свързани с свързочна и поддържаща роля, като използва опита си и авторитета на войник, за да помага на въстаниците. Това участие показва, че нейният патриотизъм не се ограничава само до редовната армия, а се простира и до националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринско.
Участие в Балканските войни (1912–1913)
На почти 60 години, Йона Маркова отново се явява да служи, когато избухват Балканските войни. Тя е зачислена в частите на 6-а пехотна дивизия и взема участие в блокадата и щурма на одринската крепост през 1913 г. По време на тези боеве тя не е на първа линия на огъня, както през 1877 и 1885 г., а вероятно изпълнява свързочни и разузнавателни задачи, като се възползва от опита си и неприлежния си вид (като „старец“). За отличието си в тази война е наградена с втори орден „За храброст“.
Легендата разказва, че по време на войните командващият Одринската укрепена позиция, генерал Георги Вазов, брат на Иван Вазов, я познал и с уважение я нарекъл „нашата амазонка“.
Участие в Първата световна война (1915–1918) – Моралният глас
Това е петата и последна война в нейната невероятна биография. На около 60-годишна възраст, вече куцаща след битова злополука, тя се явява като доброволец в 6-а дивизионна област в София. Поради физическото си състояние не е изпратена на фронта. Вместо това, вълнуващата история на „жената-войник“ е използвана за морално-патриотично възпитание на войниците.
Йона Маркова изнася десетки беседи и разкази пред младите войници, преди заминаването им за фронта. В тях тя споделя своя опит, говори за любовта към родината, за дълга и за храбростта. Съвременни вестници от онова време описват как войниците я слушали с голямо внимание и нейните думи имали силен мотивиращ ефект. Тя става жив символ на жертвеността и патриотизма.
През този период, през 1917 г., е заснет и къс диапозитивен филм с нея, където тя разказва пред камерата – един от най-ранните документални кадри на български ветеран.
Последни години, бедност и кончина (1918–1923)
След края на войната животът на Йона Маркова е тежък. Тя живее в крайна бедност в София, в малка стаичка. Въпреки легендарните си заслуги, държавата ѝ отпуска мизерна пенсия от 40-50 лева, която честно ѝ изплащат, но е недостатъчна за достоен живот. През 1918 г. тя пише молба до военното министерство пенсията ѝ да се получава в София, а не във Враца, което показва нейните материални затруднения.
През лятото на 1921 г. се разболява тежко. Лекува се първо във Видинската военна болница, а после е прехвърлена в Царската военна болница в София.
Йона Маркова умира в София през 1923 г. (според най-разпространените и надеждни източници), на около 68-годишна възраст. Точната дата и обстоятелства остават неясни поради липса на официален акт, но фактът за нейната смърт и погребение е документиран.
Погребението ѝ е с пълни военни почести. Свидетелства от онова време описват как тя е изпратена от събрали се войници, офицери, ветерани и обикновени граждани. Над гроба ѝ звучали военни маршове и са отдадени военни салюта. Тя е погребана като войник, което е било нейното желание и самоопределение през целия ѝ живот.
Наследство и памет
Йона Маркова остава в историята като единствената българка, участвала като войник в пет войни за един живот. Нейният живот е уникален сплав от лична бунтарска воля, безпрецедентен патриотизъм и предизвикателство към всички социални норми на епохата си.
Паметта за нея се съхранява чрез:
* Улици в София (в кв. „Факултета“), Видин и родното ѝ село Бойница.
* Паметна плоча в центъра на с. Бойница, изобразяваща я в пълна военна униформа от 1885 г.
* Детска градина „Йона Маркова“ в с. Бойница.
* Нейният орден „Свети Георги“ се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
* Разказите за нея са включени в учебници, исторически изследвания и художествени творби.
Нейният живот е напътствие за силата на духа, която надминава пола и обстоятелствата, и стои като вечен паметник на българската воля за свобода.
Използвани източници (основна библиография):
1. Държавен архив – Видин. Фонд 42К, оп.1, а.е. 37 – Молби на Йона Маркова за пенсия.
2. Национален военноисторически музей – фонд „Ордени и медали“, документ за награждаване със Знак за отличие №44155.
3. Тошев, Стефан."Спомени от Сръбско-българската война 1885 г." София, 1929. (Пряко описание на боя при Три уши).
4. Венедиков, Йордан."История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 г." София, 1935. (Справки за Й. Маркова).
5. Ганев, Вл."Жените в Българското опълчение" – статия в сп. „Военноисторически сборник“, 1978, №4.
6. Вестник „Мир“, 1885 г., ноемврийски бройове – репортажи от фронта и интервюта с участници.
7. Вестник „Утро“, 1923 г. – кратка бележка за смъртта на Й. Маркова.
8. Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ – Видин. Сборник „Видин и видинчани в националното освобождение“, 2007.
9. Семеен архив на потомци на опълченци от IV дружина (частна кореспонденция, споменаваща редник Иван Марков).
10. Българска историческа енциклопедия, 2-ро изд. – статия за Йона Маркова.
Ние Помним Своите Герои!
Да живее България!
