Баба Тонка Обретенова: Майката на българската свобода

Тонка Тончева Обретенова, останала в народната памет като Баба Тонка, е една от най-забележителните фигури в българската история, превърнала се в символ на майчината саможертва и несломимия поборнически дух. Нейният живот е изцяло посветен на идеала за национално освобождение, като тя не само участва активно в революционната борба, но и дава за нея най-скъпото си – своите деца.

Произход и ранни години
Сведенията за точното време и място на раждането ѝ варират – според различни източници тя е родена през 1812, 1814 г., като за нейно родно място се посочват гр. Русе или село Червен. Родителите ѝ са Тончо Поставчията и Минка Тончева. Още от млада Тонка показва непокорен и самостоятелен характер – тя отхвърля уредения от родителите си брак и сама избира съпруга си, Тихо Обретенов, за когото се омъжва през 1831 г.. Тихо е заможен търговец и абаджия в Русе, известен със своята честност и любознателност; той получава възрожденски издания и подкрепя народните дела.

Семейството като революционна крепост
Семейство Обретенови има общо 12 деца, от които оцеляват седем – пет момчета и две момичета.
Връзката на семейство Обретенови с идеолозите на революцията е ключова за тяхното израстване като бунтовници. Георги С. Раковски е близък приятел на Тихо Обретенов и често гостува в дома им. Раковски е човекът, който „запалва“ Тонка по идеята за въоръжена борба; тя слуша разговорите му със съпруга си и пред децата си го нарича с уважение „Котленеца“.
Баба Тонка става един от най-доверените съратници на Васил Левски. Именно в нейния дом Апостолът основава Русенския революционен комитет, а на нея е поверено съхранението на целия му архив. Левски намира в къщата на брега на Дунав сигурно убежище, а Тонка се грижи за него, Стефан Стамболов, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Панайот Волов и останалите апостоли като за собствени синове.
Захарий Стоянов е бил сред честите гости и революционни дейци, намирали убежище в дома на Обретенови в Русе. Той описва къщата ѝ като истински „арсенал“, където се е работило дейно, приемали са се куриери и се е намирало „писалището“ на Централния комитет.
Стоянов е изпитвал огромно преклонение пред нейната всеотдайност и майчина саможертва. Той самият е записал, че чувства Баба Тонка като своя родна майка. Именно неговото признание и обич са причината той да ѝ даде прозвището „Баба Тонка“, под което тя остава завинаги в народната памет.
Голяма част от днешните ни знания за живота и делото на Тонка Обретенова се дължат именно на Захарий Стоянов. В своите „Записки по българските въстания“ той отделя специално място на нейната личност, описвайки я като единствената жена, спомогнала най-много в бунтовническите движения. Той предава детайли за нейното хладнокръвие, хумор и хитрост при заблудата на османските власти.
През 1882 г. Захарий Стоянов се жени за най-малката дъщеря на Баба Тонка — Анастасия Обретенова. По този начин той официално става част от семейство Обретенови. Анастасия не само е негова съпруга, но и активно подпомага работата му, като редактира неговите произведения.

Взаимоотношенията им са белязани от такава взаимна почит, че дори след Освобождението, в своите спомени, Захарий Стоянов продължава да я представя като „свещения образ на Българската майка“ и основен стожер на революционния дух в Русе.

Делото и саможертвата на децата ѝ
Всички деца на Баба Тонка се включват в борбата, а съдбите им са белязани от героизъм:

• Петър участва във Втората българска легия и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа; загива в Балкана през 1868 г..
• Ангел също е част от четата на Хаджи Димитър; заловен е и осъден на вечно заточение в крепостта Сен Жан д’Акр в Мала Азия.
• Никола е централна фигура в Русенския комитет, участва в Ботевата чета, преживява заточение и след Освобождението е активен общественик.
• Георги се обучава във военно училище в Одеса и загива като апостол в Сливенско по време на Априлското въстание.
• Атанас отговаря за пренасянето на тайна поща и оръжие.
• Петрана ушива знамената на Червеноводската и Ботевата чета и участва като медицинска сестра в Освободителната война.
• Анастасия помага в пренасянето на революционни материали, а по-късно се омъжва за Захарий Стоянов.

Хладнокръвие и легендарна хитрост
Баба Тонка Обретенова е използвала широк арсенал от методи за заблуда на османските власти, разчитайки на своето пословично хладнокръвие, съобразителност и актьорски умения. Освен добре известното преструване на пияна, тя е прилагала следните тактики:

• Разиграване на „театър“ в затвора: Когато посещавала заловените бунтовници (включително сина си Ангел), тя публично ги ругаела и хокала пред заптиетата. Използвала реплики като: „Как ти посмя да станеш царски душманин! Нали знаеш, че българинът е роден вечно да бъде роб?“. Този спектакъл дотолкова се харесвал на турците, че те я смятали за лоялна на султана и ѝ позволявали да влиза в затвора по всяко време, за да носи храна и дрехи.
• Използване на хумор и абсурдни твърдения: Баба Тонка е имала весел и шеговит характер, с който успявала да спечели „простодушните турци“. Когато висши чиновници я заплашвали с бесилка заради синовете ѝ, тя отвръщала с шеги – например, че възнамерява скоро да се омъжи, а на забитина ще купи жълти ботуши от сватбата. Объркването от съпоставката между 60-годишна бабичка и жълти ботуши често карало властимащите да се засмеят и да забравят за строгостта си.
• Директни лъжи за съдбата на революционерите: Когато в дома ѝ се укривал болният Панайот Волов и по-късно успял да избяга в Румъния, заптиетата дошли да го търсят. Тя ги излъгала без да ѝ мигне окото, заявявайки: „Вие да сте живи, той откога умря!“.
• Отвличане на вниманието чрез панаирджийски номера: В случаите, когато се е преструвала на пияна, тя не просто е имитирала състоянието, а е „събирала цялата махала да гледа сеир“, вдигайки шум с шишета в ръце и танцувайки в двора. Това ангажирало вниманието на стражата и съседите турци, докато криещите се в къщата апостоли се измъквали незабелязано.
• Подкупи и подаръци: Тя умело е използвала „молби и бакшиши“ (пари и подаръци), за да подкупва служителите в затвора – от табор-агасъ до най-долния заптия. По този начин успявала да заменя смъртни присъди със заточение и да облекчава съдбата на затворниците.
• Манипулация на общественото мнение: Чрез демонстративната си „вярност“ към империята и публичното хулене на синовете си, тя успявала да „омае“ чиновниците до такава степен, че всяко подозрение за нейното съучастие в комитетските работи изчезвало.

Тези методи са ѝ позволили да превърне дома си в основен организационен център и склад за оръжие, без властите да открият нищо компрометиращо при многократните обиски.

Прочути са думите ѝ: "Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!".

Реликвата на Стефан Караджа
Един от най-силните моменти в биографията на Баба Тонка е свързан със съхранението на черепа на войводата Стефан Караджа. През 1868 г., след като Караджата е заловен и докаран тежко ранен в Русе, той е осъден на смърт и обесен. Баба Тонка успява да издейства тялото му да бъде окъпано и облечено в чисти дрехи, след което го погребва. За да не се загуби мястото, тя бележи гроба със славянската буква „онче“ (приличаща на числото 8) – единствената буква, която знаела.

Години по-късно, когато в същия гроб трябва да бъде погребан друг четник (Лукан Тодоров), Тонка се възползва от случая, за да извади костите и черепа на Караджата. Тя скрива черепа в голяма празна бъчва в дома си, съхранявайки го като свещена национална реликва. През септември 1878 г., при посрещането на завръщащите се от заточение борци, тя показва черепа пред събралото се множество с думите: „Музиката ви свири за Хаджи Димитра, а това е главата на Стефан Караджа“.  В този момент реакцията на присъстващите е била на дълбоко благоговение и преклонение пред паметта на войводата. Днес черепът на Стефан Караджа се съхранява като национална реликва в къщата музей „Баба Тонка“ в Русе.

Късни години и памет
След Освобождението Баба Тонка получава държавна пенсия, която дарява за издръжка на бедни ученици.
Тя умира на 27 март 1893 г. в Русе на 81-годишна възраст.

Трагичната съдба на наследниците и белязана от „Народният съд“
Въпреки огромните заслуги на семейство Обретенови за свободата на България, съдбата на техните наследници след 9 септември 1944 г. е белязана от жестоки репресии.
Тонка Просеничкова (внучка на Баба Тонка и дъщеря на Никола Обретенов) и съпругът ѝ Нико Просеничков (директор на Мъжката гимназия в Русе) стават жертва на комунистическия терор.

В нощта на 2 срещу 3 ноември 1944 г. те са разстреляни без съд и присъда в местността Балюв дол, край село Щръклево. Нико Просеничков е осъден посмъртно от „Народния съд“ на конфискация на имота заради негови статии, обвинени във „великобългарски шовинизъм“. Внучката на Баба Тонка е убита само защото е станала свидетел на масовите екзекуции.
След тези събития едната им дъщеря, Милкана, умира от менингит вследствие на преживения ужас, а другата – Лиляна, която носи името на своята прабаба, е изпратена в комунистически концлагер.

Така домът на Обретенови, събиран повече от век като средище на българския патриотизъм, е унищожен за часове от новата власт.
Днес паметта за Баба Тонка продължава да живее чрез нейната къща музей в Русе, Математическата гимназия в Русе, село в община Попово, улици в много градове и дори залив на остров Ливингстън в Антарктика.  и признателността на поколенията към жената, дала всичко за България.

Ние Помним Своите Герои!

Да живее България!